Включване на България във Втората световна война
В края на 1940 г. БЗНС предлага на БКП започване на въоръжена съпротива срещу властта. Целта е възстановяване на демокрацията и недопускане на евентуално обвързване с Хитлеристка Германия, но БКП отхвърля предложението. През януари 1941 г. БЗНС организира внушителна акция против подготвяното присъединяване на България към Тристранния пакт. Скоро след това централата на БКП започва подготовка за преврат, съвместно с британските тайни служби. През февруари 1941 г. заговорът е разкрит.
На 1 март 1941 година във Виена българският министър-председател подписва присъединяването на България към Тристранния пакт, като на България се обещава излаз на Бяло море от устието на р. Струма до устието на р. Марица.
![Picture](/uploads/5/2/3/4/52343821/159390.jpg?455)
На 2 март 1941г Народното събрание е свикано на извънредна сесия. Откривайки я председателят на народното събрание в своята реч подчертава значението на немско-руският съюзен договор по силата на който съюз Съветският съюз присъединява Прибалтика, на 21.07.1940 г. завзема част от Финландия, съветската армия подпомага немската офанзива в Полша, относно България заявява, че присъединяването към Тристранният пакт не нарушава приятелството със Съветският съюз и договорите, подписани по-рано със съседните държави. Така България официално се включва във войната.
Участие на България във войната на страната на Германия – присъединяване на новите земи
![Picture](/uploads/5/2/3/4/52343821/9770228.jpg?250)
При условията, наложени при подписването на Тристранният пакт от България Германия започва война на 6 април, едновременно срещу Гърция и Югославия, подкрепена от Италия и Унгария, но без да си осигури военното участие България. Въпреки няколкото югославски бомбардировки София не реагира. Тя за пореден път избягва пряк военен сблъсък с мотива, че ще пази югоизточния фланг на атаката, където е концентрирана армията на неутралната Турция.
![Picture](/uploads/5/2/3/4/52343821/4712482.jpg?250)
Hа 19 април българските войски навлизат в Югославия, а на 20ти – в Гърция, и то без да се налага да води активни бойни действия. По този начин българското правителство, съгласувано с Германия и Италия, изпраща войскови подразделения в редица територии населени с българи. Българската армия е посрещната на повечето места като освободителка, цар Борис III е обявен за “цар-обединител”, а правителството повдига неимоверно своя престиж. Малко по-късно, след допълнителни преговори Охрид също е предаден на България от италианците. В резултат под българска администрация попадат по-големия дял от Вардарска и Егейска Македония, Западните покрайнини и Поморавието. Съгласно спогодбата България поема временно управление над земите, а окончателното прокарване на границите е оставено за след войната.
Участие на България във войната на страната на Германия – усложняване на обстановката
![Picture](/uploads/5/2/3/4/52343821/6143534.jpg?260)
България приема редица закони против евреите и малцинствата. Опасността за българските евреи надвисва в края на 1942 година, когато Германия започва да оказва натиск върху българското правителство за “окончателно решение на еврейския въпрос” в рамките на Европа.на Министерският съвет е наложена спогодба за изселването на 20 000 български евреи в Германия. Правителството е принудено да приеме това, но само за евреи от “новите” земи, които немците настояват, че нямат статут на български граждани. През март 1943 година са депортирани 11 480 евреи от Тракия, Македония и Пиротско. Това поставя началото на масови протести на българите, подкрепени практически от всички обществени фактори - православната църква, цар Борис III, десни парламентаристи, комунистически и други леви сили. В резултат правителството не допуска други депортации и всичките евреи в предвоенните граници са спасени. За разлика от острата реакция на българското общество срещу антиеврейските заплахи, по-скоро с одобрение се посреща решението на правителството в 1942 г. с което са разтурени и забранени към 20 тайни и незаконни структури - масонските ложи, ротарианците, ционистките организации, пен-клуб и т.н. Тези структури са поставени извън закона отново след края на войната.
![Picture](/uploads/5/2/3/4/52343821/2149292.jpg?297)
Веднага след започването на военните действия на Източния фронт, българските комунисти започват въоръжена борба. За разлика от окупираните страни, където партизанското движение е насочено срещу окупатор, в България то е насочено срещу собственото правителство, което дава отражение върху размаха и целите на движението. Правителството има силна обществена подкрепа в този момент, тъй като успява да запази страната от военен разгром, не изпраща български войски по фронтовете и присъединява към България почти всички територии, населени с българи.
Последици от войната за България
![Picture](/uploads/5/2/3/4/52343821/8304289.jpg?185)
През септември 1946г. в присъствие на съветски войски в България се провежда референдум след който страната е обявена за "народна република". Новият министър-председател Георги Димитров започва политика на постепенен преход към комунистически модел на управление и тоталитарна държава. Води курс на тясно сближение с комунистическа Югославия. Съвместно с нея и с гръцките комунисти продължава целенасочената политика на македонизация на населението в Македония. Димитров се ориентира към Югославия, тъй като целта му е обединение на България с тази страна. За спойващо звено трябва да послужи Македония, която трябва да се влее във федерацията като единна федеративна република, а в замяна България ще получи обратно Западните покрайнини. По това време се води гражданска война в Гърция и България прави сондажи за откъсване на контролираната от гръцките комунисти Западна Тракия, а Югославия на Егейска Македония, с цел присъединяването им към бъдещата федерация.
На Парижката конференция през 1947 г. e подписан мирен договор, според който границите на България се възстановяват във вида, в който са съществували до 1 януари 1941 г., тоест преди подписването на Тристранния пакт. Искането на България за Западна Тракия е отхвърлено, освен това тя се задължава да демилитаризира южната си граница.
![Picture](/uploads/5/2/3/4/52343821/9833129_orig.jpg)
Следва провеждане на нов референдум, отново в присъствие на съветски войски, на който е приета републиканска конституция, известна като Димитровска. Така през същата година са положени и правните основи на комунистическия режим, който ще управлява страната през следващите десетилетия. С това се слага край на фасадната многопартийност от първите години след Деветосептемврийския преврат и окончателно се утвърждава тоталитарната система. Скоро след това, през 1948 г. поради разрива в отношенията между югославския лидер Тито и Сталин , проектът за южнославянска федерация е изоставен, а България недвусмислено се оформя като сателит на СССР.