![Picture](/uploads/5/2/3/4/52343821/879980670.jpg?484)
Икономическата обвързаност на България с Германия е резултат от цялостната германска политика, която започва през 30-те години ХХ в. Спрямо цяла Югоизточна Европа. Нарастващата нужда на Германия от така наречените „сурови материали”, хранителни продукти и пазари за нейните промишлени стоки, умело са съчетани с неяните политически интереси в региона от средата на 30- те години. Постепенно с възстановяването на своя промишлен и военен потенциал германската политика насочва своите стремления също и към тази част на Европа, като логично нейните интереси са икономически и не търси прекрояване на границите. България, подобно на другите страни от този географски регион постепенно попада в икономическата сфера на Германия. Това е и причината за така създалите се търговски връзки между двете държави, а именно клиринговата търговия (начин на плащане чрез взаимно погасяване на непрекъснато възникващи насрещни вземания и задължения, без употребата на налични пари. система от безкасово разчитане за стоки, ценни книжа и услуги, основаваща се на зачитане на взаимните искания и задължения).
Икономическите интереси вървят ръка за ръка с политическите, а те целят Германия да неутрализира фрайското влияние на Балканите доколкото е възможно. Но каква е нагласата на българските управляващи и общество?
Деветнайсетомайският режим е твърде ограничен във възможностите си, за да може да маневрира на международното поле.стопанската обвързаност с Райха се засилва в противоречие с политическите отношения със Франция. Те не позволяват такава обвързаност. Германската външна политика също не позволява донякъде възможните икономически игодни връзки (клиринга) да са за сметка на про-френската външна политика на България. Това е и причината българските управленски кръгове (по-специално деветнайсетомайците) да клонят стопански към Германи, а политически- към Франция (става въпрос за западноевропейската им ориентация, а не изобщо). След установяването на авторитарното управление в България може да се каже, че нещата се наместват и си идват на мястото. Тоест, постепенна, умерена външнополитичска преоригентация към Германия.
Икономическите интереси вървят ръка за ръка с политическите, а те целят Германия да неутрализира фрайското влияние на Балканите доколкото е възможно. Но каква е нагласата на българските управляващи и общество?
Деветнайсетомайският режим е твърде ограничен във възможностите си, за да може да маневрира на международното поле.стопанската обвързаност с Райха се засилва в противоречие с политическите отношения със Франция. Те не позволяват такава обвързаност. Германската външна политика също не позволява донякъде възможните икономически игодни връзки (клиринга) да са за сметка на про-френската външна политика на България. Това е и причината българските управленски кръгове (по-специално деветнайсетомайците) да клонят стопански към Германи, а политически- към Франция (става въпрос за западноевропейската им ориентация, а не изобщо). След установяването на авторитарното управление в България може да се каже, че нещата се наместват и си идват на мястото. Тоест, постепенна, умерена външнополитичска преоригентация към Германия.
![Picture](/uploads/5/2/3/4/52343821/765509580.png?417)
Германия съзнателно започва да подтиква България да развива онези селскостопански и промишлени отрасли, които са занижени или липсват в немската промишленост. В България започва тенденция за значително засилване на индустриалните растения (тяхната площ), което се забелязва спрямо процентното сравнение на увеличението спрямо общата площ на всички култури. Стойността на индустриалните растения се увеличава също за сметка и на зърнените храни и фуражните растения, въпреки че те също са обект на външната търговия. Увеличаването на индустриалните растения ( тютюн, слънчоглед, памук и др.) се насърчава главно чрез фиксирането на покупателните цени и предварителното закупуване на голяма част от производството. Освен увеличаването на посевните площи на тези култури се увеличава и тяхната първична обработка. Но Германия се интересува и от други видове селскостопанска продукция като ябълки, грозде, сливи (сушени), яйца, домашни птици и др.
![Picture](/uploads/5/2/3/4/52343821/1434473863.png)
Тесните икономически връзки между България и Германия от първата половина на 30-те години и постепенно засилващите се такива, слагат отпечатък върху цялата икономика на България в навечерието на Втората световна война. Тази икономическа обвързаност създава и условия за последвалото политическо обвързване, но не прекалено явно и категорично и не официално заявено, по-скоро по принуда до 1 март 1941 година, когато в Европа вече се водят военни действия, а войната е факт. До този момент България следва политиката на твърдост и постоянство (доколкото това е възможно), на мир и лоялно международно сътрудничество.
Кръгът на заинтересованите от цялостното развитие на българо-германските отношения все повече се разширява и засяга почти всички сектори на общсетвения живот.
Кръгът на заинтересованите от цялостното развитие на българо-германските отношения все повече се разширява и засяга почти всички сектори на общсетвения живот.